Hello World...
Като дойдох на последното за момента :) работно място почти спрях да следя блоговете, а съответно и да пиша.
Напоследък само че пак се изкуших и пак се ровя из думите на хората, които пишат за щяло и нещяло. Отново се чувствам като някаква малка незабележима част от живота им и това ми доставя удоволствие.
Мисля, че това доведе и до "решението" да пропиша пак.
Просто ежедневието ми вече сякаш не ми предлага толкова интересни неща, които да реша да споделя.
Преди малко прекарах доста време в четене на стари постове и си мислех, че някак си съм улегнала, някак си съм пораснала... вече не съм склонна да се впускам в приключения , някак си по-страхлива и апатична съм станала към света и хората.
И забелязвам такава тенденция в повечето ми приятели и познати наоколо.
Вече вместо да излизаме седим по къщите си и гледаме Heroes, вместо на по бира ходим на гости и докато се правим че слушаме събеседника си зяпаме съсредоточено телевизора.
Някак си не ми харесва, а сякаш нямам сили да се боря с това...