без-чувственост

В момента съм в много странно настроение, искам да се променя да не съм все такава шматка, която винаги прави глупсти. не ми казвайте, че сега съм млада и сега ми е времето... чувствам се преситена препушила предрусала пре... И въпреки всичко искам да отида на сбирката, искам да бъда едновременно на толкова много места... искам да съжалявам за снощи, а не да ми е кажи речи безразлично... искам пак да чувствам, вече съм станала толкова студена и претръпнала, правяа и приказвам неща, които знам че изглеждат мн нежни и мили, но в действителност понякога ги правя само проформа. Искам да плача, че Ива е далеч от мен, искам да се радвам, че ще се видя тази вечер с Диляна, а немога. И почвам да се чувствам виновна, че не чувствам... това малко като пияницата. Искам да знам, че ще страдам истински, ако той ми каже, че не иска да е с мен и да се радвам истински, ако ми каже онова, което каза, че няма да ми каже защото не иска да постъпя по същия начин. Толкова време мрънках, че искам едно определено нещо и като го получих не се чувствам доволна... Понякога много искам да те целуна, може ли?