Тук Деничка ще се прави, че може да пише :) главно за нейно собствено удоволствие

понеделник, юли 16, 2007

Съботно

Расте ми пак мъдрец, малко си е показал връхчето
днес ще ходя да си направя снимка
В сряда сутринта заминавам за Свищов, където ще имам 2 изпита.
Единият е в сряда, а другият в петък.
за четвъртък имах планове да уча и да спя (особено второто),
но с този зъб най-вероятно ще трябва да прескоча да Търново където е
любимата ми зъболекарка (дано да не е по морето).

В събота трябваше да посрещнем Гулбрит и Лена на летището към 10.30.
По този повод събудих Иво още в 8 сутринта за да стане да чисти с мен,
защото от аерогарата щяхме да доидем направо вкъщи да видят къде живее младото семейство.
Той нежно ме нарече душевадец и стана с видимо неудовлетворение...
Към 10 реших да звънна на брат ми да го питам къде ще се чакаме и
той най-спокойно ми обясни, че кацат чак в 13.30.
Направо побеснях, но така поне имахме време да напазаруваме и да се изкъпем.
Към 13 часа тръгнахме с Пижо към летището и по пътя видяхме шествието на трабантите
Малко ми стана терсене, че не бяхме разбрали по-рано, защото със сигурност щяхме да се включим с нашия траби :)
На Плиска спряхме за цветя, избрах два слънчогледа на напълно приемливата цена от 2 лв. бройката и подадох на продавачката банкнота от 10 лв.
Тя взе да ми обяснява, че няма дребни и ако мога да отида да ги разваля,
бях на високи обувки и краката ми вече едва издържаха след толкова тичане, но любезно се съгласих...
На спирка има около 30 будки и павилиончета за злато, цветя, бельо и прочие джвъджки
Обиколих ги всичките притеснена, че вече закъсняваме, но за съжаление без резултат...
Никъде нямаха да ми развалят едрите пари тип 10 лв. Нито на закуските, нито на вестниците !!!
Накрая се добрах до една закусвалня където благоволиха да ми ги развалят на 2 по 5.
Не знам дали съм права, но според мен клиентът не е длъжен да обикаля да си разваля парите, а може би управителите трбва да отидат до банката да развалят едни 100 лева на по един, по два и по желание на стотинки....
Накрая стигнахме до летището и се оказа, че самолетът е кацнал с 20 мин по-рано...
Намерихме се след сума ти обикаляне и нарежданията ми към Иво
"Мило, като ме изгубиш от поглед вдигай слънчогледа над главата си за да те виждам и да не изпадам в паника :)"
Мислех да разкажа и продължението на почивните дни и за това как се променят плановете за работа като си топиш дупето в басейна, но за това по-късно...