U drive me crazy...

След като вложих всичките пари които имах, които не бяха много след като платих телефон за предния месец 100 лв се оказа че трябва за събота вечерта да съм обезателно във ВТ-то. Тъй като идеята да дам приблизително 30 лева само за път изобщо не ме блазнеше се навих да ходя на стоп. Тръгнахме към 11 сутинта към ВТ, аз бях много кисела и хич не ми се моташе по някви пътища, но това беше положението. Успяхме да стигнем благополучно, ядохме шоколад на някаква бензиностанция с двама безумно забавни чичковци и слушахме мнението на софианец от Овче Купел за предстояшите избори за кмет на столицата. В Търново излязохме за подарк, после направо на парито. Осъзнахме, че с всяка изминала година купоните ни стават все по-заседнали и по-заседнали, което е лошо. Даже по едно време обсъждахме кой какво го боли и прочие. Прекомерно количество алкохол и прочие стимулиращ средства. Сутринта се видях с мама и към 14 тръгнахме обратно към Сф-то. 1 час под слънцето и обсъждане на идеи да се връщаме. Но спира кола. 3ма. Ако ни бе спряла полицията щеше да намери алкохол, няколко вида наркотици, 3 пистолета и най-вероятно щеше да вземе книжката на шофьорчето за употребата на някое гореспоменатите вещества. И така до Правец, такова чудо никога не съм очаквала че ще ми се случи, но действителността изненадва. Когато взе да се стъмва и аз започнах д амрънкам съдбата ни поднесе втора изненада -Свет и Ели се прибират към София. Слушахме Morpine и си приказвахме. отидох да спя у тях, видях новата квартирка. С Ели обсъдихме факта, че асцедента ми Везни много ми пречи и факта че имам лоша карма си личал от това, че се спъвам когато ходя.