Сега искам да споделя скорошния си опит с ходенето ми по мъките.
От работат ме изпратиха в съда да взема нещо си там, и колежката разправя - ти няма да имаш никакви проблеми, само отиваш там, даваш тая декларация и готово
И аз такава супер - припкам натам, но какво последва...
А вие не сте за нас. А къде да отида. Пробвайте в следващата стая.
Това се повтаря около 5 пъти, аз вече съм позленяла и само фуча.
На всички гишета пише ТОВА НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ
аз се усмелих да попитам, а къде аджеба е информацията и те ми отговориха, че в съда няма информация
най-накрая минавайки през дебели лелки пушещи си зада гишето и други такива, които разказваха на колежките си (а и на нещастните граждани) за послените си авантюри се добрах до заветното гише където щяха да ми свършат работа
и какво се оказа ОБЕДНА ПОЧИВКА 1 час
аз леко се разхлипах, излязох си, хапнах и се обадих на мама да и се оплача, и на Денито се обадих, и на бати май
не помня вече - прекалено разстроена бях
После се върнах пред съда и чаках около 15 мин в компанията на една двойничка на Ивана, на която телефона и звънеше с "бяла роза ще закичаааааа..." и още няколко клети човечеца.
После следваха още обикаляния и аз се чувствах като в онова филче с Астерикс и Обеликс дето трябваше да вземат някакъв документ...
накрая ми казаха да отида в четвъртък.
А днес ходих до община студентска да взема един документ вместо баба, че тя нали си счупи ключицата и гледаме да я пазим
там чаках един господин Иванов около половин час
и когато почти бях успяла да навия хората от опашката да вдигнем бунт срещу системата г-на се появи
и аз го почнах от вратата - Вие колко време си мсилите, че е нужно да ви чакат хората, аз отпуска трябва да си взема и т.н. и т.н.
и човека само ми каза - Колата ми се счупи, тябваше да ме теглят, и ние сме хора
и аз като почнах да се извинявам, толкова гадно се почувствах
май не трябваше така грубо да подхождам, но все пак бях в правото си
и така де
вече като чуя държавна администрация и лекичко се изнервям...
