този град във който...

Плануваното от мен женско парти се оказа една бърза бира в ситито придружена от обсъждане на изборите и предначертаване на едно не много хубаво лято. Очакванията ми тук във ВТ да срещна всички онези хора с които съм прекарвала много вечери по паркове/коне/заведения не се оправдаха. Парка беше пуст, града е просто умрял, когато ги няма студентите. Сега е 23.16 аз съм си в къщи, ям шоколадово кремче и се чудя какво да правя. Не ми се спи, не ми се чете, не ми се учи, в кюто няма никой. За съжаляние няма на кой да се обадя. Мисля че пак почвам да изпадам в депресия, но се надявам да не е за дълго.

гласове

Гласувах. Пред секцията се чувствах точно както вчера когато трябаше да ми вземат кръв. Задрасках едно кватратче, направих оригамито и го пуснах в кутията. Веднага след това съжалих. Последва разходка с мама из града, времето бе прекрасно. Снощи бях леко депресирана от факта, че няма за какво да се връщам във ВТ, но вечерта ми бе оправена от едно прекрасно пожелание за лека нощ. Днес може да ходя да играя баскетбол. Ако оправят фтпто може и филм да гледам. Ще видим. Само знам, че довечера ще изляза с две любими същества и друго не ми трябва.