този град във който...

Плануваното от мен женско парти се оказа една бърза бира в ситито придружена от обсъждане на изборите и предначертаване на едно не много хубаво лято. Очакванията ми тук във ВТ да срещна всички онези хора с които съм прекарвала много вечери по паркове/коне/заведения не се оправдаха. Парка беше пуст, града е просто умрял, когато ги няма студентите. Сега е 23.16 аз съм си в къщи, ям шоколадово кремче и се чудя какво да правя. Не ми се спи, не ми се чете, не ми се учи, в кюто няма никой. За съжаляние няма на кой да се обадя. Мисля че пак почвам да изпадам в депресия, но се надявам да не е за дълго.