Гняв

Последните седмици изпитвъм гняв към почти всико

• към безумното управление на така наречената ни държава
• към всички "тарикати" които лъжат за всичко - в това число включвам Топлофикация, Чез и всички подобни
• към идиотите по улиците на София, които не спазват правилата за движение и си карат сякаш улиците са техни и ти трабва да се съобразяваш с тях
• към пешеходците, които притичват на червено
• не е много трудно да се научиш да пресичаш
• ЧЕРВЕНО - НЕ ПРЕСИЧАШ
• ЗЕЛЕНО - ПРЕСИЧАШ
• към идиотката, която ми прави забележка, че съм влязла първа в пряката в която има още сто коли, при положение, че не съм имала избор и си мисли, че улицата е нейна
• към задръстените улици

Все по-често се усещам, че като в сериал Али Макбийл си представям как пребивам някакви хора...
Чудя се, сигурно в мен е проблема. Сигурно аз не мисля какакто "трябва".
Сигурно хората с които влизам в спор си мислят, че съм идиотка, но някак си вътрешно знам, че не съм и че съм права.
Знам, че е хубаво да има основни правила, които да се спазват за така нареченото благо на всички.
Знам, че ако имам възможност да спестя нерви на някой ще го направя, но до една граница...
И няма да правя кефа на никой само защото се мисли за повече от мен.

Интервю

Ходих на 3 интервюта. От едното останах много разочарована, защотото в обявата пишеше, че става дума за постоянна работа, но се оказа, че е временна.
Другите две минаха горе-долу успешно. Честно казано доста се притеснявах, от доста време не ми се беше случвало да ходя на интервю за работа. Даже на едното усещах как ми трепери гласчето - нещо което мисля че прави лошо впечатление. Нали уж трабва да съм много уверена, но истана е че не съм. Никак даже, но....здраве да е.
Иначе гледам да се барна - изправих си косата, панталонче, токчета, ризка - даже и спирала си сложих :)
Иначе чета блогове и се каня от 3 дена да купя коледни картички...днес

Тъй като скоро няма да мога да ползвам служебия компютър реших, че трябва да си запазя разни адреси, които не искам да загубя. Доста блогове чета през RSS, но сега се хванах и ги добавих към блоговете, които следя. Някаква нова функция на Blogger.
Така съм сигурна, че няма да загубя дирите на никой :)

Иначе търсенето на нова работа за момента не е никак ползотворно.
Изпратих си CV-то на няколко места, но още няма никакви отговори...
Леко изпадам в депресия, нищо не ми се прави. Пропуснах танците, катеренето, не ми се излиза, ходя с колата на работа - дори и в трамвай не ми се качва.
Съботата ми бе най-тежка - открих зайчето умряло.
Никой не можа да ми обясни каква е причината, предположението е, че напоследък развъдчиците отглеждат и много птици заено със зайците и за това са болнави. Птиците са преносители на много болести.
Иво веднага реши, че трябва да си вземем друго. Все пак имаме клетка, транспортна клетка, промишлени количества талаш, сено и храна. Аз не бях много за, но все пак се навих.
Новото е цвят заек - не съм му дала име, сладък е, но не съм се привързала толкова. Просто ме е страх да не се случи пак нещо.
Иначе е голямо диваче, прави ми впечатление, че е доста по енергично от сивушко, може би наистина е било болно милото.
Знам че това е временен период, знам че всичко ще се оправи, но ми трабва малко време.
Правя опити да се настроя положително за идващите празници.

Криза

Оказа се, че кризата се усеща и тук в България.

Още повече във фирмата в коята работя. Наложиха се съкращения и уви аз изтеглих късата клечка.
Надявам се принципа всяко зло за добро да проработи и този път.

В момента си търся работа - имам висше икономичско образование и опит в администрацията.
Ако някой има някакви идеи ще съм много благодарна.

Зайци

Миналата семица на Иво му дойде гениалната идея да си вземем мини зайче и на мне не ми трабваше много убеждаване.
Решихме да се сдобием с пухчето от съботния пазар за животни в Подуене, но се замотахме и се озовахме на Битака. Кракът ми не беше стъпвал на това място сигурно от 15 години.
Там е ужасно - сиво, бедно, кално и депресиращо.
Първата ми асоциация бе от сериала It Crowds - It is so soviet here!
Там се продава всичко - видях диск на който пишеше DVD Мумията, стари кукли, часовници, части от коли, стари касетки с порно, портмонета, анцузи, запалки и още хиляди неща - първа, втора, трета употреба, най-вероятно извадени от някоя кофа или мазе...
Много ме беше яд, че си забравих апарата :(
След няколко консултации по телефона разбрахме къде е истинския пазар, който ни трябваше.
Като стигнаме имах чувството, че съм подадняала в рая на Елмайра от филмчето.
Имаше безброй много чинчили, зайчета, кученца, котенца, таралежи, катерички, хамстери, патки, канарчета, папагали и гълъби.
Обиколката на малкото пазарче ни отне около 40 минути защото трябваше да намачкам всичко до което можех да се добера.
Най-накрая след дълго яудене се спрях на това мило и прекрасно същество


Вечерта отидох на партито в четвърти километър най-вече за Владско Стефановски и Теодоси Спасов и да чуя любимата си песен на живо
Имаше много хора, доста познати и устанах до към 4 което за мен си постижение.
Вчера съответно не можах да стана от леглото и посветих деня на анимацията:

Мадагаскар - II - доста свежо и забавно филмче :) пингвините са номер едно - нямат равни

"Private: We'll fix it.
Alex: Fix it? How you gonna fix this?
Private: Grit, spit
Private: , and a whole lotta duct tape. "

Ловен сезон - II - не е лош, но първия май ми хареса повече. Но спортовете включвайи зайци са учудващо много.

Гледах и The House Bunny - абсолютно плоско, но много забавно филмче. Определно се хилих много на някои моменти. Хю Хефнър бе много сладък как тъгува тъпчейки се със сладолед.

Та това е равносметката.
А днес е един хубав ден.

Трябва да измисля подаръци за коледа...

Зелени балкани

Прородозащитното дружество "Зелени Балкани" е подело много хубава инциатива за тази коледа.
Кампанията е под надслов - подари приятел на приятел

Повече за нея може да прочетете тук

След като Пешо ми заяви, че не участва в никакви инициативи, няма да чакам повече.

Днес едвам се движа, защото вчера в ранни доби се домъкнах до софийския университет и по-точно до покрива му за да се помъча малко на стената за катерене.
Стигнах до извода, че трябва да си отрежа ноктенцата, не мисля, че ще е голяма жертва.
На работа има много работа и нямам време за странични глупости.
Почнах и да ходя на салса във вторник и четвъртък и това все повече ме кара да вярвам, че съм голямо дърво
По време на земетресението ме учеха да играя сантасе и въпреки ужаса ми успях да разбия Иво. Четох блога на Делян и все по-трудно започвам да заспивам вечер...
Слава богу има нови епизоди на Samantha Who и How I met your mother.
В неделя ходихме на Вики, Кристина, Барселона и съм очарована.
А и за първи път бях на кино в зала 1 - колко човека и е капацитета?
Казаха ми рецепта за ябълков пай, която за момента само разпостранявам нелегално и смятам да я изпълня в събота.
Изкарах и пореден грипен вирус и вече мисля да не им обръщам внимание.
А най-важното е, че си сложих зимните гети на Пижо и не ме е страх от зимата.
Та такива ми ти работи...

Веско

На един много стар пост имам оставен коментар -

zdravei!
az sum vesko i sum na 32 godini!
pishi mi! 0886861964

Е Веско радвам се за теб, но няма да ти пиша, нито да ти се обаждам - предполагам, че това е телефона ти.

Нищо лично, но вече съм омъжена :)

Ден

Such a perfect day

По покана на Стоян Стоянов трябва да опиша един хубав мой ден.
И така....
Може да е работен, сутринта Иво ще ми звънне да ме събуди, ще стана и кучето ще ми се зарадва, а няма само да спи. Косата ми няма да има нужда от връзване и веднага ще знам какво да облека. На спирката на няма да има много хора и трамвая ще пристигне точно навреме. Ще седна и ще реша цялата крастословица от вестника. В офиса всичко ще върви по план и няма да има спорове за глупости. Към 12 ще изляза в обедна почивка, с колегите ще отидем в градска градинка - ще слушаме музикантите и ще се припичаме докато похапваме нещо вкусно. Към 6 Иво ще мине и ще ме вземе с колата и ще отидем до Арта за по бира. Там както винаги ще има много приятели и познати. После безпроблемно ще се приберем бързо бързо вкъщи (бързо защото няма да има задръствания). Вкъщи ще хапнем и ще легнем да гледаме някой хубав филм.
Доста е семпло, но като се замисля нещата които ме изнервчт и натъжават за доста... битови и обикновенни.
Иначе може да се каже и нещо за най-хубав ден в планината с борда или лятото на морето.
Прешращам топката на Ванина, Daisy Days и Пешо :)