офлюх

снощи мислех да спя, но ми се обадиха да ходя на море, бе приятна изненада
разбира се не отидох, после отидохме в Денито. Аз карах заставата по пътя и бях боса. Изядох една чиния с охлюви и ориз за първи път ми беше. Бях депресе по-голяма част от времето, но все пак бе приятно. Сутринта на работа, оставиха ми ключове за апартамента да храня котката. На работа е скучно, гримирана съм и всички отбелязват този факт. Искам да кажа на един човек това, което чувствам, но знам, че няма смисъл и продължавам да го тая в себе си. Знам че или поне се надявам, че това усещане е времено, поради липса на заместител, но все пак идеята всичко да си е било само за тогава, за онази вечер и след това всичко да потръгне по старо му не ми допада. Проблемът не е в неговия телевизор, а в моя...