Тук Деничка ще се прави, че може да пише :) главно за нейно собствено удоволствие

четвъртък, септември 29, 2005

за ...

за книгите купени преди вратите на автобуса да се затворят
за запознанствата в претъпканите маршрути
за хремата и кашлицата
за сериозните разговори
за sms-ите след които може спокойно да заспиш
за малките бели индиански гривнички, които си сменят цвета на слънчева светлина
за ходенето в 9 часа до обменно бюро, за последните 3 евро и 60 цента
за настъпващата есен и студа във въздуха, но не и в прегръдките и целувките
за изпуснатите автобуси и затрупаните пътища към дома
за сандвичите сутрин, които ако не ги изям няма да ме пусне на работа
за усещането че искаш да се събуждаш в прегръдките му и да се чувстваш щастлив
за садо-мазо ботушките ми
за това че постояно съм недоспала, но не и нацупена
за изпита, за който се надявам да уча довечера
за странните мисли, които изпълваха главата ми вчера
за работата в работата
за заминаването на Ива далеч
за пиците на парче и кашкавалките
за мача на ЦСКА, на който няма да отида довечера и за което не съжалявам
за парите, които никога не ми стигат
за Денито, коята ме изненадва всеки ден
за D&B партито и влиянието на наркотиците
за руснака, който ме изтърпя 2 часа да му приказвам за Златния век на Симеон и за етническия проблем в България
за всичко това, което искам да кажа, но не успявам
за изгубените обици
за фирмените закуски
за колежката, която смята, че и връщам настроението
за усещането да си като бездомно коте
за желанието да ставам сериозна, малада, преуспяваща и той пълната ми противоположност
за желанието ми да си имам дом и най-накрая да налепя по стените всички онези изрезки, които събирам
за дневника ми от 10/11 клас
за срещата с марияна, която учи в Германия
за ...