ха Снимчици...

и пак Буковски

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

понякога се измъкваш сутрин от леглото и си мислиш,
няма да го направя, но вътрешно се смееш
като си спомниш колко пъти си се чувствал така и
отиваш до банята, правиш си тоалета, гледаш това лице
в огледалото, о Боже, о Боже, о Боже, но сресваш косата си така или иначе,
обличаш си дрехите за улицата, храниш котките, донасяш
вестника на ужаса, слагаш го на масичката за кафе, целуваш
жена си за довиждане и после връщаш колата обратно в самия живот,
както милиони други и ти излизаш на арената още веднъж.

на магистралата си и се провираш през трафика
движиш се напред към нещо и напред към нищо в крайна сметка, когато пускаш
радиото и получаваш Моцарт, което е нещо и ти някак си
ще се справиш с бавните дни и заетите дни и скучните
дни и омразните дни и редките дни, всички те толкова възхитителни
и толкова разочароващи, защото
всички ние така си приличаме и сме така различни.

намираш разклона, шофираш през най-опасната
част от града, чувстваш се за миг прекрасно докато Моцарт
напипва пътя към мозъка ти и се спуска надолу по твоите кости и
излиза през обувките.

беше безпощадна битка, която си заслужаваше
докато всички шофираме по пътя
и залагаме на новия ден.

чувствала съм се така...

няма ми едната гривна
другата я скъса едно куче
аз си скъсах и двата синджира
нещо не е наред

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.