bloody monday

Има такив дни в които не ти се става от леглото. Дали заради махмурлука от поредна вечер "навън", или защото е толкова мрачно и сиво, че не ти се вярва, че е истина. И ти е излязла пъпка и никой не може да те убеди, че не се вижда. И трябва да излезеш в най-голямото задръстване и почваш да мрънкаш за това, че те докосват и целуват. И изобщо незнаеш какво ти е криво, ама знаеш, че нещо не е ок. И може би има общо с листата на дърветата, но дори и новия костюм не те кара да се усмихваш, а само да се прозяваш пред огледалото. И този тъп превод едва ли ще го довърша скоро, аз едва съм започнала... А кученцето пред входа ме гледа толкова жално и ляга само в моите крака и никой не иска да го кръстим Мацко. И толкова много ми се спи, че може би ще изпия едно кафе... и да не забравя нито един момент от тези почивни дни, може би само този през който ме боля зъб така че ронех сълзи по тапицерията на Траби.