ден като ден

Купих си яке, усмихвах се на минувачите, тичах по задачи... даже поучих малко за изпита в петък. Вчера се видях с Явор и с Денито, бяхме в Хамбара и беше много приятно. Но сега съм тъжна, скарах се със Сашо за пореден път... Тъпча се със шоколад, но не ми помага... Колегите ми ме питат защо плача, а аз не плача... просто съм тъжна... искам отговор, а такъв няма... и никой не иска да излезе с мен тази вечер всички имат ангажимети, а аз... аз съм най-свободния човек на света... толкова свободна, че чак се задушавам. Накрая ще изляза сама, ще се напия и ще се събудя до някой с космат гръб сутринта... и ще си прегриза ръката