Hello World...

Като дойдох на последното за момента :) работно място почти спрях да следя блоговете, а съответно и да пиша.

Напоследък само че пак се изкуших и пак се ровя из думите на хората, които пишат за щяло и нещяло. Отново се чувствам като някаква малка незабележима част от живота им и това ми доставя удоволствие.

Мисля, че това доведе и до "решението" да пропиша пак.

Просто ежедневието ми вече сякаш не ми предлага толкова интересни неща, които да реша да споделя.

Преди малко прекарах доста време в четене на стари постове и си мислех, че някак си съм улегнала, някак си съм пораснала... вече не съм склонна да се впускам в приключения , някак си по-страхлива и апатична съм станала към света и хората.

И забелязвам такава тенденция в повечето ми приятели и познати наоколо.

Вече вместо да излизаме седим по къщите си и гледаме Heroes, вместо на по бира ходим на гости и докато се правим че слушаме събеседника си зяпаме съсредоточено телевизора.

Някак си не ми харесва, а сякаш нямам сили да се боря с това...