Спасение за българското кино

Вчера с няколко колежки отидохме на кино с ясната идея да гледаме "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Взехме си по една бира и влязохме в залата. Първото ми впечатление бе, че салонът бе доста пълен, но го отдадох не евтините билети.
Чесно казано незнаех много какво да очаквам, миналата седмица гледах "Дзифт" и ми бяха казали, че черно-белият бил по-хубав.
Още в началото осъзнах, че двата филма нямат нищо общо. Докато "Дзифт" е черен и песимистичен, от филма на Стефан Командарев въха толкова силно на оптимизъм, че чак свят ти се завива.
Действието се развива бавно и леко, няма екшън, няма насилие... а може би съвсем малко.
Акцентира се върху правото на избор, че независимо от това колко дълбоко си нагазил винаги има път навън, а не че колкото повече са ла*ната толкова по-малка е щетата.
Имаше няколко места на които едвам си сдържах сълзите, имаше и смешни моменит...по-скоро иронични.
Някак си много ми напони на филмите на Фатих Акин...
Актьорите игаят добре, няма преиграване и все пак показват емоции.
Заключението ми е: за Дзифт казах, че за български филм е много добре. За светът е голям казвам, че за европейски филм е много добър.