Едно такова никакво

Нещо май не ми се отдава това on line общуване.
Регистрирана съм в няколко форума, но май само чета и изключително рядко казвам нещо. В един единствен форум се бях поотпуснала да пиша и те взеха, че го спряха/затвориха или както там се спират форуми.
Относно блоговте. Всяка сутрин чета около 30 блога, познавам само един двама от списващите, но въпреки това ми е много интересно да следя с кой какво се случва :) а и научавам много интересни неща :)
Относно моя блог... почнах го лятото на 2004 година, тогава Hump ме светна за това и реших, че ще ми е забавно. Сега се замислям, че от тогава са минали 3 години, което прави връзката ми с моя блог най-дългата ми връзка :)
Пиша за да не забравя :) Пиша за това което ми се е случило и много рядко за някакви социално значими теми, незнам защо се получава така, но и на мен личните истории винаги са ми били по-интересни от общозначимите...
Който ме познава на живо знае, че съм изключително жизнена и нон стоп бърбореща, а си нямам никаква идея как ме възприемат хората, които само са чели безсмислиците ми. И ми е любопитно, но едва ли някой ще напише нещо... няма значение.
Въпреки, че чета толкова много блогове изключително рядко пускам коментари, напоследък незнам какво ми е станало, но почти всеки ден пускам по един коментар някъде :) и резултата бе, че някъкъв човек се заяде със писателя на блога с думите "Честита ти 20 годишна фенка еди-ми-си-кой-си! Това треба да е новата ти таргет одиънс. Сега остава да почнеш да се разписваш по лексикончетата им, където и да лепиш, падрон ъплоъдваш, нарисувани картинки., ". Някак си ми стана много обидно, че някой който си няма никаква идея каква съм и що съм е почнал да ми слага етикети. И този коментар май пак ще скърши мерака ми да общувам с коментари.
Офф, никой нищо не разбра нали :)
Няма значение, излях си го и сега ми е леко :)