Апатия

Вчера беше кофти ден, но мина
Прибрах се във ВТ и нещо, май не ми се отразява добре
нямше с кой да се видя, пих сама кафе в ситито
после посъбрах народ и какво пак същотот
парка, бири, мири, цигари, хек...
навсякъде едно и също, едно и също
притеснявам се за мама и за здравето и
и този град е толкова...толкова не мой
изобщо не се чувствам на място
а нашите толкова ме глезят, а аз го приемам за даденост
и само им се сопвам и им се муся за някакви глупости
защото са ми близки и мога да си позволя да си изкарам моментните състояния на тях
и незнам какво точно ми куца, но се чувствам някак сама
и не ми се говори
и не ми се забавлява
освен с няколко човека, които не са тук сега
и се чувствам глупава и скучна, а може би наистина съм такава
на хбавите хора не им е скучно, нали...