Мили, любими, единствени...

пак е понеделник
и пак съм на работа и пак правя нелепи грешки от невнимание, само защото не съм тук
а съм на студената спирка с ръце в джобовете му и е като преди, но не баш
и нещата започват наопаки
и за това как в неделя вечерта в София няма отворени заведения и за дългите раходи под пълната луна
и за това, че си заслужаваше заради онова прекрасно кафе, което открихме с наргилетата и готиния барман
и за пиесата по Чехов
и за билкова и Николай, който е роден на мойта дата и приятелката му Деница
и рожедения ден на онова вълшебно място
и аз съм Олив, а Дидо е Бруно, а Трола е Попай
и кучето щурчо
и тарамбуките и невероятния глас на онова момиче
и корекомските яйца за подарък
и всичко това само за 2 дни
...