скали

В петъчната вечер бях за по една бира с колегите в близката пицария, после изнудих един от тях да ме закара до спирката. Пак чаках около 20 мин. докато дойде автобуса, който щеше да ме отведе направо в леглото ми. Мама ме чакаше, гледахме приятели, аз хапнах, доста. Събота бе адски мързелив ден, гледах sin city и съм завинаги влюбена в мацките от там, невероятно красиви, жестоки и безскупулни...абе кучки и аз винаги съм искала да бъда такава, ама на. Съм едно добро и мило детенце... така де малко се поотклоних от мъзеливата събота, по едно време спряха тока и с мама се пренесохме на зелената тераса, пиехме биричка и си говорехме. И така до вечерта. Неделята почна малко стресово, но все пак към 10 успях да се замъкна на гарата, където ме чакаха Денито и Явор и отпрашихме към Белоградчик. Невероятна природа, дявоски лош път с незнам-си-колко-градусови-завои и хубава музика. Пообъркахме малко пътя, но това бе възможност да покарам малко, край мен полята със слънчогледи, crazy надута до дупка и абсолютното блаженство. За скалите и природата няма да обяснявам, трябва да се видят. Правихме снимки, само да излязат и ще ги публикувам.