Тук Деничка ще се прави, че може да пише :) главно за нейно собствено удоволствие

четвъртък, май 12, 2005

working? not any more

Ами да. За сега планът е такъв. Днес трябва най-накрая да взема парички и мисля да кажа на шефа, че напускам. Аз така или иначе не правя нищо по цял ден. Само пиша по този блог и занимавам хората с моите глупости. А сега като не работя... сигурно пак това ще правя
Нещо се отплеснах. Исках да драсна някой ред за снощи, за сутринта и за бъдещите ми творчески планове, които доста се измениха.
Снощи отидох в студентски град на гости на Николай и ня някакъв рожден ден, пак се напих, ходих на някакъв купон с много дебели мацки, които се кълчеха на някаква чалга, поне иамше биричка, Николай пак ме зарибяваше с някаква пънкарии. В началото на вечерта ми се наложи да търся телефон под дъжда из студград и запознатите с моето чувство за ориентация ще разберат колко нерви ми коства това. Но си струваше. Иван ми се обади с предложение за работа в тяхната фирма, което доста променя идеите ми за бъдещето. Още не съм решила дали ще почвам. трябва ад помисля, къде искам да се установя. Ако изобщо искам да се установя някъде. Та така де. Останах да спя в студентски с Николай се ръчкахме на неговото легло, ама аз съм свикнала. Сутринта главата ме цепеше адски много, но Гошо (някакъв там съквартирант) бе много мил и ми даде кола и дъвка. Наложи се да облека дънките на Колю, много добре ми седят между другуто. Чувствах се много странно. Имах чувството, че това е някакъв цикъл от който не мога да изляза. Спането по някакви общежития, стряскането сутринта че си закъснял за някъде и безсилието да се надигнеш, мрачното време навън, автобусите.
Видях се с брат ми, обясних му как седят работите, каза че ще помисли. Не ми се взимат такива решения. Сутринта щях да заспя в 280, само исках да седя някъде, като се разбра, че няма такива изгледи си клекнах до голямата раница и си пуснах музика. Сигурно съм изглеждала като наркоманка, няква такава с една раста, големи обици, сголеми кецове и широки дънки. И аз това си мислех, как ли ме възпремат хората, като някаква такава, а аз всъщност съм студйентка и работя в някъв гъзарски офис и така като цяло съм някакво много добро момиче.
Леле пак стана огромен пост. Съжалявам.
Утре имам изпит, днес ще пътувам към свищов, Тишо ми се обади снощи и каза, че ще ме чака довечера в калето да се целуваме, казах му че ще обмисля предложението му.
Прозвяв, спи ми се.

1 Comments:

Blogger Nanera said...

Че интерсничко си изкарваш май студентските години :-)

7:09 сл.об.

 

Публикуване на коментар

<< Home