разбиване

Тези дни просто не се спирам на едно място и се рабзивам по всички възможни начини. Излизам към 3-4 следобед и се прибирам към 2-3 през ноща. Обикновено съм в парка или на конете, виждам се с много хора. Ударила ме е инякаква лкултурна дейност ходих на изложба, на тетър, на кино. Само дето филмът бе "Необратимо" и още ме е страх да ходя сама по улиците. Времето е прекрасно и улиците са само мои :) интервюто по всяка вероятност ще е в петък следобед. Честноказано не се притеснявам много. Незнам напоследък съм станала нешукист или нещо такова и гледам да се радвам на живота и да се възползвам максимално от хубавите неща. Но може би трябва да се поспра малко. Оказа се че съм много отслабнала, вчера се теглих 48 кила, а за моите 168 см това е бая малко. Онзи ден вечета в парка беше прекрасно, тарамбуки, китарка и ... брамбъзък това е един странен инструмент, който издава много як звук. Запознах се с един норвежец, който си обикаля света бос :) и ходихме боси по тревата в парка. Напоследък нещо не се притеснявам да си отпускам гласа макар че не мога изобщо да пея и се дера с цяло гърло :) това е забавлявам се докато почна работа, че тогава няма да имам такава свобода, т.е. не че някой ще ми казва нещо, но аз вътршно ще се затегна :)